Ендометриоза и повече за рисковете и възможностите за лечение

Какво е ендометриозата?

Ендометриозата е необичаен растеж на ендометриална тъкан, подобна на тази, която заема вътрешността на матката, но извън матката. Всеки месец, чрез менструацията жената изхвърля тази ендометриална тъкан, а частите по време на изхвърлянето са наименувани ендометриални импланти. Тези лезии най–често се срещат по яйчниците, фалопиевите тръби, на повърхността на матката, по червата и на лигавицата на тазовата кухина т.е. перитонеума. По–рядко се намират по влагалището, шийката на матката и пикочния мехур. Рядко ендометриозата може да се получи извън таза. Ендометриоза е била откривана и в черния дроб, мозъка, белите дробове, но това е изключително рядък прецедент. Ендометриалните импланти обикновено са доброкачествени.

Кой може да развие ендометриоза?

Ендометриозата засяга жените в най–репродуктивните им години. Точното разпространение на ендометриозата не е известно, тъй като много жени, които са по–късно идентифицирани са симптоматични. Повечето случаи са диагностицирани при жени на възраст от 25 до 35 години, единични случаи на заболяването са съобщени и при момичета на около 11–годишна възраст. Ендометриозата е рядкост при жени в постменопауза. Изследванията предполагат, че ендометриозата е най–често срещана при по–високи и слаби жени, с нисък индекс на телесна маса. Забавянето на забременяването до по–напреднала възраст, липсата на раждане, ранното начало на менструацията и края на менопаузата, доказано са рискови фактори за появата на ендометриоза. Също така е вероятно да има генетични фактори, които предразполагат една жена за развитие на ендометриоза, тъй като при налична роднина от първа линия със заболяването –  се увеличава вероятността  жената да развие състоянието.

Какви са етапите на ендометриоза?

Ендометриозата се класифицира в един от четирите етапа (I–минимална, II–лека, III–умерена и IV–тежки), като това се определя на база точното местоположение, степента на обхват и дълбочината на ендометриозните импланти, както и наличието и тежестта на съединителната тъкан и наличието и размера на ендометриозните импланти в яйчниците. Добрата новина е, че по–голямата част от случаи на ендометриоза са класифицирани под степен I или II, което означава че има леки белези и повърхностни. Умерената и тежка ендометриоза обикновено води след себе до кисти. Безплодието е свързано с IV–тата степен на ендометриоза.

Какви са различните видове симптоми на ендометриоза?

Повечето жени, които имат ендометриоза, всъщност нямат ясно изразени симптоми, но те включват:
– Болка (обикновено тазова), които се появява точно преди менструация и намалява след нея
– Болезнен сексуален контакт
– Спазми по време на полов акт
– Спазми или болки при дефекация или уриниране
– Безплодие
– Болка при тазови прегледи

Интензитетът на болката е строго индивидуален предвид отделните характеристики на засегнатите лица. Някои жени изпитват прогресивно влошаване на симптомите, докато други могат да имат затишие на болката без лечение. Тазовата болка при жените с ендометриоза зависи отчасти от мястото, където се намират ендометриални импланти. По–дълбоките импланти в области с висока плътност на нерви са по–склонни да произвеждат по–силна болка. Имплантите също могат да отделят вещества в кръвта, които са способни да предизвикат болка.

Други симптоми на ендометриоза включват:

– Коремна болка ниско долу.
– Диария и/или запек
– Болки в кръста
– Хронична умора
– Нередовна или тежка менструация
– Болезнено уриниране

Редките симптоми на ендометриоза включват болка в гърдите или кашлица кръв с поради ендометриоза в белите дробове и главоболие и/или гърчове поради ендометриоза в мозъка.

Дали ендометриоза увеличи риска на жената от получаване на рак?

Някои проучвания са показали, че жените с ендометриоза имат завишен риск от развитие на един вид рак на яйчниците, известен като епителен рак на яйчниците. Този риск е най–висок при жените, които никога не са били бременни. Използването на комбинация от орални контрацептивни хапчета, които понякога се използват за лечение на ендометриозата, изглежда значително успява да намали този риск.

Какви са видовете причини за ендометриоза?

Причината за ендометриозата е неизвестна все още. Една от теориите е, че ендометриалната тъкан се депозира в необичайни места от ретроградния поток на менструалните отломки през фалопиевите тръби в тазовата и коремната кухини. Друга причина може да бъде, че областите от лигавицата на тазовите органи притежават примитивни клетки, които са в състояние да се развият в други форма на тъкан като ендометриума. Също така е вероятно директното прехвърляне на ендометриални тъкани по време на операцията, което може да обясни откриването на ендометриоза понякога в хирургически белези – например епизиотомия или белези от цезарово сечение. Прехвърляне на ендометриални клетки чрез кръвта или лимфната система е най–правдоподобното обяснение за редките случаи на ендометриоза, която се намира в мозъка и други органи, отдалечени от таза.

Причинява ли ендометриозата безплодие?

Ендометриозата е по–честа при безплодните жени, за разлика от тези, които са имали бременност. Въпреки това, много жени с потвърдена ендометриоза са в състояние да заченат без затруднение, особено ако заболяването е леко или умерено. Смята се, че до 70% от жените с лека или умерена ендометриоза ще зачене в рамките на 3 години без специфично лечение. Причините за намаляване на фертилитета, когато ендометриоза е налице, не са напълно изяснени. Вероятно е, че и двата анатомични и хормонални фактори са допринесли за намаляване на плодовитостта. Наличието на ендометриоза може да доведе до значителна малформация в таза, която може да наруши нормалните анатомични структури. Алтернативно – ендометриозата може да повлияе на плодовитостта чрез производството на възпалителни вещества, които имат отрицателен ефект върху овулацията, оплождането на яйцеклетката и/или имплантирането на  ембриона. Безплодие, свързано с ендометриоза, е често срещано при жени с тежка форма на заболяването. Възможностите за лечение на безплодие, свързано с ендометриоза, са разнообразни, но повечето лекари смятат, че операцията е най–ефективното медицинско лечение. Когато е нужно, асистираната репродуктивна технология, също може да се използва като алтернатива или допълнение на хирургичната терапия.

Диетата може ли да засегне ендометриозата?

Няма строго установени данни, които показват, че диетите могат да предотвратят появата на ендометриоза. Има данни, че високата консумация на зеленолистни зеленчуци и плодове е свързано с по–нисък риск от появата на ендометриоза, докато по–висок прием на месо е свързан с по–висок риск. Заболяването няма връзка с алкохола, млякото или консумацията на кофеин.

Има ли изследване за диагностициране на ендометриоза?

Ендометриозата най–често се лекува от акушер–гинеколог. Ендометриозата може да се заподозре въз основа на симптомите на тазовата болка и констатации по време на физически прегледи. Понякога по време на ректовагинални прегледи, при което се поставя един пръст във влагалището и един пръст в ректума, лекарят може да почувства възли – ендометриални импланти зад матката и по ставните връзки, които са на тазовата стена. За съжаление нито симптомите, нито физическите прегледи може да са напълно убедително за установяване на диагноза ендометриоза. Образните проучвания като ултразвук могат да бъдат полезни в установяването наличието на ендометриоза във вагиналните зони и пикочния мехур. За напълно точна диагноза необходима тъканна биопсия на имплантите. В резултат на това единственият окончателен метод за диагностициране на ендометриоза е хирургическият. Той изисква или лапароскопия или лапаротомия.

Лапароскопията е най–честата хирургична процедура използвана за диагностициране на ендометриоза. Това е малка хирургична процедура, извършвана под обща анестезия или в някои случаи под местна анестезия. Тя обикновено се извършва като извънболничната процедура. Лапароскопията се извършва първо с надуване на коремната кухина с въглероден диоксид чрез малък разрез в пъпа и вмъкване после на  тънка тръба в надутата коремна кухина за инспектиране на корема и таза. Ендометриалните импланти могат да бъдат пряко наблюдавани. По време на Лапароскопията може да се направи и биопсии – отстраняване на малки тъканни проби за изследване под микроскоп, за да се получи тъканна диагноза. Тазовият ултразвук и лапароскопията също са важни при изключване на злокачествени заболявания като рак на яйчниците, които могат да причинят много от симптомите на  ендометриозата.

Какво е лечението за ендометриозата?

Ендометриозата може да бъде лекувана с медикаменти и/или операция. Целите на лечение може да включват облекчаване на симптомите и/или подобряване на безплодието.

Лекарства за лечение на ендометриозата?

Обикновено се предписват нестероидните противовъзпалителни лекарства за облекчаване на тазовата болка и менструалните спазми. Тези болкоуспокояващи медикаменти нямат пряк ефект върху ендометриалните импланти или прогресирането на ендометриозата.  Тъй като ендометриозата се случва по време на репродуктивните години, много от наличните медицински лечения за ендометриоза разчитат на прекъсване на нормалното циклично производствени хормони от яйчниците. Тези медикаменти включват различни орални контрацептивни хапчета и прогестини.

Гонадотропин–освобождаващият хормон са били ефективно използвани за облекчаване на болката и за намаляване на размера на ендометриозните импланти. В резултат на това менструалният цикъл спира и се имитира менопауза. Налични са назални и инжекционни форми на този хормон. Страничните ефекти са резултат от липсата на естроген и включват:
– горещи вълни
– вагинална сухота
– нередовно вагинално кървене
– промени в настроението
– умора
– загуба на костна плътност (остеопороза).

За щастие чрез добавяне обратно на малки количества прогестерон във форма на хапчета премахва много от досадните странични ефекти, дължащи се на естрогенния дефицит. Оралните контрацептивни хапчета (естроген и прогестерон в комбинация) също така понякога се изписват за лечение на ендометриоза.

Може ли хирургическата намеса да излекува ендометриоза?

Хирургичното лечение на ендометриозата може да бъде полезно, когато симптомите са тежки или е имало неадекватен отговор на медицинска терапия. Хирургията е предпочитано лечение, когато има анатомично изкривяване на тазовите органи или запушване на червата или пикочните пътища. Много лекари препоръчват продължаващата медицинска терапия след операция в опит да се предотврати рецидивът на заболяването, характерен за 40% от случаите.

Източник: bremennost.bg